Смисълът на живота

Великият магьосник Хамурапий много го боляла шишарката.
- Не виждате ли, че си нямам друга работа, ако обичате, не ме занимавайте - казвал той и в общи линии, нищо не правел, което да има смисъл или да е в полза на някого. Лежал си по гръб, хрупал си стъбълца на маргаритки и изучавал облаците.
Един ден, след като добре изучил облаците, станал и погледнал:
- Я! Имам рожден ден!
В този ден той станал на 160. Множко му се видяло, та затова се позамислил.
И решил да намери приятелите си. Да, ама отдавна не се бил мяркал към тях, затова никакви приятели не открил. Улисани в ежедневните си задължения и връзките със света, никой от тях не бил доживял до неговата преклонна възраст.
Натъжен, решил да потърси съвет от единствения човек, който можел да му даде някакъв, в неговото положение. Затова отишъл при баба си, да я пита какъв е смисълът на живота.
- Ела с мен - казала баба му и го повела през мазето, към едни дълбоки зимници, които извивали надясно и се превръщали в дълги пещерни коридори с разнообразни разклонения и чудни светлосенки, предимно сенки.
След две неочаквани чупки на коридора се озовали в пещерна зала пълна с рубини. От тавана идвала лъчиста светлина, която разсеяно се суетяла покрай рубините и озарявала стените на пещерата в меко червено, като прясно напръскан сок от вишна.
- Чудничко - рекъл той - какво е това, бабо?
- Някаква пещера с рубини - махнала с ръка тя и закуцукала към малък проход в другия край на залата.
- Ама кой ги е докарал тука и защо?
- Балига... - рекла бабата - идея си нямам кой е свършил тая простотия, нито защо.
Продължили по-нататък през тесен мъхест проход. Тъй като нямало светлина мъхът бил бял и сам леко светел в тъмното. В един момент завил наляво и... друга зала. Пълна със смарагди.
- Олеле! - рекъл той - виж, смарагди, бабо!
- Да бе, да - рекла тя - тука пък смарагди.
- Ама... как... толкова много!
- Ми... де да знам. Събрал си ги е някой. Трябва да те накарам да ги наринеш малко към стената, че ми пречат, стара съм, а трябва да ги обикалям. Ама не сега - сега отиваме другаде.
И продължила към сенките, където се открил друг коридор, който повеждал през пълен мрак, за щастие без никакви завои, към следващата зала, където перли и нефрит били нахвърляни в безсвястна смес, навсякъде по пода, оставяйки само малка пътечка крива към другия край на залата.
- Нека позная - казал той - перли големи като пъдпъдъчи яйца и най-фино изработени нефритени фигурки от древни майстори от стари династии... и никой не знае какво правят тук и кой ги е донесъл.
- Почти поумняваш - казала баба му - ама не, нефритът наистина не знам отде е, ама перлите нападаха един ден, като чичо ти Умчислахогаст обърка магията за дъжд от лотоси. И после нямаше де да ги сложим. Работниците ги нахвърляха тука с кофите.
След което, куцук-куцук към една дървена врата в стената, зад която пещерата продължаваше навътре и навътре, към сърцето на скалата, далеч от слънцето и вятъра, далеч от шума на деня и на хората.
По пътя минали и през пещера, в която имало един единствен ахат. Огромен, той заемал цялата зала и не би могло да се мине покрай него, ако нямал пукнатина в средата и дупка, която водела през самия ахат към другия край на залата.
- Мини през дупката - казала бабата - дупчените камъни носят щастие.
И продължили нататък и нататък, докато стигнали последната скална зала.
Не много голяма, тя се озарявала от един единствен лъч светлина, идващ косо, някъде отгоре. Стени били от сух сив гранит, на пода имало пръст нанесена от коридорите и много отпечатъци от крака. И това било всичко - залата била съвършено празна.
- Ето - казала с леко разтреперан от вълнение глас бабата - стигнахме.
- Но... но тук няма нищо? Какво е това? - попитал объркан Хамурапий.
- Шът! - рекла бабата - тихо. Това е пещерата на Кривите Изумруди.
- Ама тука няма нито един изумруд? - още по-объркано зашепнал магьосникът - защо ме доведе тук, където няма нищо, докато не ми остави и минутка да се насладя на всичките красоти по пътя насам?
И те седнали и бабата дълго-дълго му разказвала Легендата за Кривите Изумруди, които отдавна ги нямало, но всички ги знаели и разказвали историята на своите внуци, а те на своите и идвали отново и отново, в малката празна зала, за да преживеят пак битките на героите от Кръга на Огъня, невероятната, но невъзможна любов на младата монахиня, предателството на тримата братя, възкресението на воините от Тихото Плато и великият поход за търсенето на малкото тролско камъче... който, според легендата, никога нямало да завърши.

И край!

Скучно ми е

Скучно ми е.
Забавлявайте ме.
Някой да ми напише нещо интересно! Сега!!!
Свикнахте само аз да пиша, вие да четете. Не може така, аз да не съм журналист! Аз съм трол.
...
Искам да ви разкрия една малка тайна - може и да не ми пишете. Ние троловете не можем да четем.
И аз също не мога - мога само да пиша. Баба ми ме научи, преди много години - "Научи се, баба" - рече ми тя - " да биеш, за да не те бият. Научи се да командваш, за да не те командват. Научи се да пишеш, за да не трябва да четеш".
Но ако все пак ви се пише, не се притеснявайте - имунизиран съм срещу всичко, което можете да ми изпратите. И дори и да не ви надприказвам - винаги мога да ви набия.
Нали съм трол.

приказка за съботата

Попитаха ме преди малко какво е станало в събота.
...
Че кой варварин помни съботите!?

приказка за петъка

Днес е петък. Но още по-хубавото е, че е събота. Защото късният петък целува ранната събота в 12 часа и й превръща каляската в тиква.
Какво следва после - не казвам. То е военна тайна.
Но все пак е чудесно, че има кой да ги сънува тези неща.

<<хризомедиа инкорпорейтед>>

Днес открих новата си компания:
<<Хризомедиа Инкорпорейтед>>

Занимава се с продажба на рекламни площи в профили на популярни играчи.
Цените са по договаряне, според клана, обема на рекламния материал и съдържанието му, като
<< Хризомедиа Инкорпорейтед >>
гарантира справедливостта и изпълнението на задълженията по сделките.

<<Хризомедиа Инкорпорейтед>>

представя

/локация ХS0001 (Хризопрас)/

o

||

o ======== ======== o

Място за реклама

тук може да бъде

вашето послание

към света на Травиан

o ======== ======== o

||

||

||

||

^^^^^^^^

(за оферти, погледнете блога)

бабата 3: победата

- Бабууууу! Победихме, бабуууууу! - влетяло с трясък тролчето. То вече не било толкова малко, мускулите му били наедрели, чертите му се били изострили... но брадата му все още не била достатъчно гъста, че да може да си я пусне дълга, да я намаже с мас и да засади в нея боровинки.
- Победихме, бабо! Размазахме ги!
- Да, моето момче - казала тя и се възпряла от порива да го погали по главичката - славно ги победихме!
- Но как стана, бабо!? Те нали имаха повече мечове, повече поля и повече воини.
- Едни играят Травиан с мечове, ресурси и воини, а Варварите играят Травиан с приятели. Затова ги победихме. Каквото си посадил, такова ще пожънеш, а в империите садят страх, принуда, завист и обиди. Върви сега да празнуваш!
- Отивам - викнало Варварчето - а ти?
- Аз ще дойда след малко - казала тя и след като го видяла как се отдалечава, отметнала покривката от масата, където имало наредени прясно изковани мечове, чиито дръжки трябвало да се навият, за да се хващат по-стабилно от воините.
- Още много битки остават - рекла тихо на себе си бабата и допълнила - нека празнува, заслужил го е...
От прясната пръст върху мотиката, подпряна на вратата, изпълзял червей, погледнал учудено бабата и се шмугнал в земята. Една искра от комина паднала точно там, където той бил преди малко.
Поработила бабата, поработила... а след няколко часа станала и отишла и тя да попразнува. Напила се, сбила се със съседката, танцувала с войниците.
Защото, както била казала, можеш да воюваш с мечове, или с мотики, но най-добре да воюваш рамо до рамо с приятели.

психопрас

Някой вчера ме нарече Психопрас.
Не мога да разбера защо...
Аз съм такова добро дете.

бабата 2: камъчето

- Бабо, бабо! А има ли нещо по-страшно от предателите? - попитало мъничето.
- Да, мойто дете, клановете от предатели - отвърнала старата тролка.
- Ииима ли такива? - попитало то, с разширени от ужас очи.
- Не, миличко - казала меко тя и го погалила по главичката - има само алчни лидери, които не държат на думата си. Хората им са добри и лоши, големи и малки, млади и стари, както и при нас, като цяло добри. И следват ръководителите си, дори и когато сгрешат, именно защото имат повече морал от тях.
- Но... те защо грешат? Нали затова са лидери, за да са най-умни, най-твърди, най-добри?
- Защото ги е страх. И ламтят за победа и слава. И понякога ги предпочитат пред приятелите си... и дори пред честта си.
Малкото тролче погледнало с тъжен поглед, но баба му се усмихнала отново и пак го погалила.
- Тогава ние, Варварите - казала тя - се покланяме на предците си и следваме техните заръки от предишните и по-предишни епохи. Да не се страхуваме от враговете си. Да не се страхуваме от приятелите си. Да не се страхуваме от страхливците и предателите (тук тя многозначително разбъркала казана, в който нещо вряло над огъня). Да им напомним, че тяхната победа ще бъде трудна и тежка, защото пътят им минава през нашата гора. Защото ще се борим до последното село, до последната нива, до последния склад. Защото всичките ни фаланги ще умрат в боя, преди те да видят пътя към победата. Защото ще трябва един по един да сринат всичките ни градове, докато има един Варварин жив на сървъра, докато има и едно малко тролче, което да се бори с тях.
Туй рекла тя. И му дала едно камъче.
То го прибрало и в този момент станало едно малко по-голямо тролче.
Тролче-Варварче!

наздравица за предателите

Живял някога един предател. Но не! Не бързайте да го съдите, той не бил лошо момче (само бил малко грозен, тъп, страхлив и... ммм... твърде нежен, но иначе бил много свестен).

Та не бързайте да го съдите, защото той бил готин (поне той си мислел така). И имал план. Искал да помогне на добрите пичове и затова подмолно се интегрирал в редиците на врага и приел своето прикритие.

Не можете да го съдите за лъжите, които казвал и за приятелите, които предавал, защото реално не го извършвал той, а такава била ролята, която играел. Такъв бил неговия герой (смрадлив, дребен, крадлив!... шшшш, спокойно, нали ти казах да не го съдиш).

Един ден го хванали. Поради глупава грешка. И неговото прикритие било нарушено. Той бързо потърсил закрила по програмата за защита на свидетелите. Но макар и заобиколен от големи велможи с криви ятагани, той не се чувствал съвсем спокоен. Съвестта му била чиста, но неговото измислено аз не успявало да изчезне напълно. Всеки ден и всеки час, той очаквал подло варварско нашествие. Да подпалят колибите му, да изколят добитъка му, да попикаят реколтата му, да очароват жените му (кое да очароват? шът бе! иде кулминацията - млък!).

Дните минавали, но варварите не идвали. Той не се успокоявал, но вече от програмата за защита малко го били позабравили... и тогава! ТЕ ДОШЛИ!

И му сторили всички онези ужасни неща, от които се опасявал, та дори и някои други, за които не се бил сетил.

След като си тръгнали, всичко било в пламъци, леш и урина.

Но ЧУДО! Той вече не се страхувал!!! Нищо по-лошо вече не можело да му се случи, най-ужасните му опасения вече били в миналото.

Той най-накрая бил

СВОБОДЕН!

Тук ние казваме Наздраве, вдигаме чаша и пием за свободата на предателите.

independence day

Честит Ден на Независимостта!

Днес е светъл ден в историята на С3. Спарта декларираха своята независимост като най-накрая обявиха война на Варвари.

Крайно време беше някой да се сети! Супер сте!

един ден след девети

Косата ми расте.

А житото намалява.

Вчера си пуснах брада.

По случай празника.

И си боядисах хамбара червен.

Бухалите пак летят.

А някой някъде реже нещо с флекс.

И точно тогава...

...един герой се ражда.

Отново.

* * *

В резултат на сигурно седмия пореден неуспешен опит за вербуване на Варвари (а мен никой не ме ще за шпионин - хлъц!), просто не мога да се въздържа и да не кажа:

"Ибаси!

Никак не е просто да си

ПростоТъп Ибаси"

оферта - шпионаж

ОФЕРТА:

Защо никой не ми предлага на мен да съм шпионин във Варвари?

Аз съм най-подходящият кандидат - зелен, безскрупулен, подкупен - моля, не ме пренебрегвайте!

Срещу каса бира ["..и водка!..." - подсказва Доди]... ъъъ... да и 2 бутилки водка ["3!"]... добре де, три бутилки водка, ще шпионирам най съвестно!

Обещавам!

За контакти - в моя профил или в завода за контакти.

час по геометрия

в: Как наричаме фигура с 4 ръба?

о: Четириъъъъъгълнииик!

в: Какво представлява фигура с 3 ръба?

о: Триъгълник. Може да е остроъгълен, правоъгълен, тъпоъгълен. Говори се, че в Спарта са изобретили триъгълник е с 3 тъпи ъгли и смятат скоро да го използват във войната срещу Варвари.

в: Какво е фигура с 2 ръба?

о: Дуо акаунт лидери на Спарта.

в: Фигура с един ръб?

о: Това съм аз, тролът Хризопрас -

няма нищо по-ръбато от трол в атака, освен това си запазвам първото място за да дрязня спартанците!

faq o2

Публикувам някои разяснения към стария FAQ. Мисля, че им дойде времето. За справка - панелчето вляво (бел. ред. долу).

^
< (FAQ) >
v

в: Защо ни нападаш?
о: За да ви помогна да получите просветление.
о2: Защото това е военна игра - такива са правилата й. Не се сърди човече! Ако нямате силата да понесете няколко виртуални атаки - какво остава за реалните? Мислете повече, приказвайте по-малко. Забавлявайте се. Защо ви пука защо аз си мисля, че ви нападам?

в: Не е ли глупаво да нападаш и обиждаш хора, които не познаваш?
о: Да, глупаво е. Но много по-глупаво е да нападаш и обиждаш хора, които познаваш. Освен това просветлението е важно.
о2: Спарта вече има !бивши! съюзници и на този сървър. А и чувам, че на много от настоящите също им е писнало. Не може да нямаш най-елементарно уважение от собствения си съюз и да получаваш само заповеди, заплахи и обиди. А ще става по-зле, вервайте ми, тя параноята не прощава, особено в малките часове!

в: Ти да не си некъв хейтър, бе!?
о: Не съм. Но вярвам, че каквото си посадил, такова ще ти изгние.
о2: Ако бях хейтър нямаше да кажа, че Стражите са страхотен клан - много добър противник. Касирах ги, обединиха усилия, направиха си дифенс, та и ми понабиха канчето накрая. Хубаво е да играеш срещу някой, който знае какво прави. А не като Спарта, които си гонят играчите, които ядат бой, вместо да им помогнат. Около мен 4 се изтриха така.

в: Май си голем тарикат, а?
о: Не, просто съм по-умен от повечето хора, като заслугата за това съвсем не е моя.
о2: Прочетете старите ми отговори отново. Достойни са за "казвах ли ви, а!! ама кой да ме слуша". Тук искам и да благодаря на всички, които ми писаха, с отзиви за блога. Включително и на спартанците.

в: А какъв е оня бухал?
о: Ти как мислиш?
о2: Намери ли бухалите? Те вече летят!!!
_____
Край!
Край 2: след толкова много молекули о2, които произведох тук, все едно съм засадил едно дърво... бонсайче.
Ама ако все пак ви е жега през лятото - засадете по едно истинско, все някой трябва да започне.

дис ис спарта ii и iii

Дис ис Спарта

(III част)

- Аааа, бре, Вуте... 1 мильон пребити спартанци... ц-ц-ц... де че ги турим толко много.

- Е па е те тука - под капачката.

- Да земем двулитрови?

- Нема нужда, че стърчат от рафто в зимнико.

* * *

Дис ис Спарта

(II част)

- Ъъъ, такова... - рече някой в кънтящата тишина - а трима че ни пуснете ли?

- Кои трима - викна Ксерксиус и се опита да застане така, че светлината да хвърля хубави сенки върху наболите му мускули.

- Еее, па ние... Нане, Вуте и я - Леонсио.

- Само трима ли сте? - подозрително ги огледа Ксерксиус, сякаш някъде криеха другите 297.

- Е, па да - рече Леонсио и засука мустаки. След което се почеса някъде, така че се чу надалече.

- И няма да ни карате да ви се поклоним? - попита Ксерксий.

- Е, па зАщо? - отвърна Леонсио.

- Ми, те все така ме карат... - смънка Ксерксиус - ми, айде хубаво минавайте. Ама без номера!!!

И те ги минали.

дис ис спарта i

[тролът гледа остро - кой ще посмее да му каже, че 3 дни не е писал? никой! - ха така!]

- Дис ис Спартааааа! - ревна Ксеркс с насмешлив глас (или пък беше от обърканите хромозоми, които го караха да се държи леко женствено, дори и когато се прави на мъж) - дис ис Спартаааа! - крякна той срещу легионите намазани с лой персий... ъъъ, спартанци, пред себе си - ние сме само милион, но няма да дадем на никакви армии от по 300 да минат през нас!!!

- ... - казаха "спартанците"

- Еее, нали няма да им дадем, дееее?

Някой се почеса... някъде. Чу се добре

Трактат за силата

Седял си един трол по турски - всъщност в полу-лотус - седял си и гледал как го брули времето.

"Ще поседя още малко, мислел си той, хубаво да ме обрули, пък после ще си потърся булка."

Изведнъж барманът дошъл, потупал го по рамото и му казал:

- Хайде, приятелю, тръгвай си, вече затваряме.

Тролът се замислил за момент, какво иска този човек и дали да не го хласне лекинко с топора.

Обаче барманът се надвесил над него с ледено студен, син поглед, усмихнал се - всъщност полу-усмивка - и му казал:

- Хайде, върви си. Утре пак.

И затворили кръчмата.

не виждате ли, че ме цака

Подочути разговори от турнир по белот:

* Shto mi vzimash kartite beee, ostavi me na mira! V nachaloto na igrata sme, kak shte se razvivam!

* Ей, ако пак ми цакаш Асото купа, ше събера двеста и ше ти ..........!

* Някой пак ни е гледал в картите по време на раздаване.

* Пратете ми козове, бе, пратете ми козове, не виждате ли, че ме цака!

* Zad men sedqt edni mnogo silni hora ot drugiq otbor, ako iskash da zavarshish turnira - mnoooogo vnimavaj s men!

* Викнете мултихънтър - тоя играе с 2 тестета.

октопод

Видях човек-откотопод по телевизията!

Искам и аз!

Имаше страхотни пипала!

Искам и аз!

Имам толкова идеи за едни страхотни пипала!!!

Ама дотук го докарвам само на цайсите на главния герой...

И дори не живея в Ибиза.

Бахти, кво ми стана тъжничко... кой ли че го отнесе сега?

Дис ис Спарта-а-а-а-а!

искам фейк

Пълно разочарование!

Как може масовите фейкове в Спарта да се правят само от 6-7 човека?

И никой от тях да не се сети за МЕН. Много съм огорчен! Аз толкова много се старах... пък няма... дори... и мъничку... фейкчинце за мене.

Хлъц!

ps: Вие не се притеснявайте - и с копия може да се прави фейк.

ТЕСТ: Каса ли сте?

Току що добавих тест <Каса ли сте>. За да го попълните - погледнете наляво.

(бел. ред. погледнете надолу)

<<ТЕСТ>>
<Каса ли сте?>

1. Често ли ви атакуват?

а) атакуват ме понякога
б) вече не, нямат с какво
в) да, непрекъснато
г) неее - аз си плащам и не ме пипат

2. Какви са плановете ви за бъдещето?

а) да построим чудото
б) да размазвам враговете си, безжалостно, подло и систематично
в) какви планове - пуснах да се трия
г) да оцелея и тази атака и после ще извикам някой да му разгони фамилията.

3. Имате ли войска

а) имам деф, да помагам на приятелите и малко атака, да отвръщам на ударите
б) повече от популацията, бате... повече от популацията
в) имах, ама пак ми я избиха
г) ааа, писна ми - вече почвам да правя копия

4. Какво правите когато ви атакуват?

а) покривам ресурсите, преценявам дали мога да вкарам дифенс.
б) контра-атакувам
в) пиша гадно писмо и псувам. после се трия
г) какви атаки, бе? аз нали съм си платил!

5. Имате ли клан?

а) да, имам
б) Аз съм от Варвари!!!
в) имах ама май пак са ме изгонили
г) Спарта

Резултат
========
Най-много отговори от тип:

а)
Вие сте добър и надежден играч, който не се дава лесно, който държи на приятелите си и ако трябва е готов да падне с чест. Тази игра няма да ви хареса, но ще я избутате до края. Моите уважения.

б)
Вие сте лош, не спите достатъчно, тормозите враговете си, играете без поглед в бъдещето, но сте маниакално фокусиран в настоящето. И в сборния си пункт.
(с изключение не Теди)
Травиан е написан за вас.

в)
И да не се изтриете, някой ще ви изтрие. Разнообразявате играта на хората, но сте ужасно досаден и бързо омръзвате. Сигурно Травиан ще ви научи на нещо, но не мога да кажа на какво.

г)
ХЕ-ХЕ-ХЕ!
За какво играете? За да ви е спокойно и някой да се грижи за вас?
Вие сте много важна част от играта - силните играчи ви използват за строителен материал.
Вие сте... тухлички.
И все пак - носи ли ви нещо тази игра на вас?

амнезия

- Къде са 26 и 27, къде, къде, къде!!!?

- Ми, честно казано... не помня...

*

Абе, хора, това с тевтонците дифендъри стана пандемия - спрете се! За какво сте дошли да играете тук? Ако седнете на партия шах, каква е целта ви? Всички пешки да станат царици и после да живеят дълго и щастливо, като си ходях всеки следобед на гости ли?

*

И е време за малко тролска поезия!

Нооо... понеже 2 дни не съм писал - имам чудесен подарък за вас! Днес НЯМА да има тролска поезия - празнувайтееее!

първа среща с баба

Модни експерти забелязаха, че новите тенденции сред спартанските воини се характеризират с носенето на бели чаршафи вместо нормално облекло (вероятно предизвикано от високите температури) и ранна преквалификация на тевтонските армии в дифендъри (вероятно предизвикано от високата смъртност сред войските за нападение, когато се изполват за отбрана).

* * *

Бледа светлина

осветява тихо зората

на чевръстия пън.

Бледа светлина

като от блато.

Стара тролка

страшна приказка разказва

на своите валчести внучета.

Приказка за дървото с брадата,

умно и красиво,

най-личното в гората.

Как един ден просто умряло

и оттогава зората

рисува смъртта му по стените.

Гледали тролчетата

в страхопочитание...

... как баба отива,

разбърква супата

и лекичко сритва

тлеещия пън

под казана.

И как посипалите се искри,

изпълват с бледа светлина

стаята.

И там някъде,

те осъзнават истината.

Че не са просто тролчета.

А Тролчета-Варварчета.

* * *

Не ща да пиша! Няма пък!

От сутринта 10 човека - пиши, та пиши! А кога ще почивам?

Днес рисувам, утре композирам. Ще пиша чак вдругиден.

Така трябва заради музата. Иначе се хаби, писва ти и се триеш. На всеки сървър, много хора губят музата. А някои направо си идват без муза.

За какво идват - не знам.

Но нека идват. На нас ни трябват каси.

*

Та, ако искате да пиша повече и по-скоро, пратете музи. Нямам претенции за цвета на косата, нито за обиколката на ханша, само да не са си загубили това, което музите си губят, когато си загубят нещо много важно и вече не стават за музи и се превръщат в лелички-клюкарки, които само слухтят и дават съвети.

Такива музи на нас не ни трябват - дайте ги на някой друг. Примерно на Спарта.

* * *

прясна тролска поезия 2

И за най-ранобудните! Цялото тролско стихче, както обещах вчера:

Когато в гнусната гора

Нещо в друго се удари

Плъзва гадна миризма

По обраслите чукари.

Нищо, че е тъй зелена,

Хладна, свежа и добра.

Нищо, че от слънце е облена,

Нищо, че расте трева.

Там животно не остава

Щом кат' случи се така,

Че във старата дъбрава

Да се ражда пор с крила.

прясна тролска поезия 1

Току що един редовен читател ми писа, че зъбите на тролите били от Диаман'.

Значи затова зъболекарката всеки път казва "ауу, тука има един за вадене... не, не! няма нужда да плащате, разходите се поемат от Фонда за Дивата Природа"!

* * *

И малко прясна тролска поезия:

*

Когато в гнусната гора

Нещо в друго се удари

Плъзва гадна миризма

По обраслите чукари.

*

(продължението - утре...)

* * *

Кръстих си блога Хризопрасолог.

Това издава скритата същност на блога на Хризопрас, като вкарва и леки нотки на психолог, зоолог и носорог.

* * *

Всички приятели питат кой е тоя Прасчо. Има ли го наистина, кога и как играе, дали не съм си го измислил...

АЗ СЪМ Прасчо! А Хризи е моето въображаемо другарче.

Това е самата истина.

И си търсим трети, който да страда от безсъние и това да го прави много, ама много сърдит.

* * *

Иии, тоя Рим го касирам и на север, и на изток, и на запад, и на юг! Накъдето и да погледнеш - все Рим. Ето откъде била идвала поговориката.

(sry, ama mi se skapa kirilicata)

* * *

* * *

Разкрихме спартански таен агент по особено глупав начин.

Все повече се убеждавам, че ако някой продължава да говори несвързано след шестото поредно писмо, обикновено е симпатизант на Спарта.

Има и изключения, разбира се, поне докато не се е почнало.

faq

Създадох секция за често задавани въпроси (FAQ).

По-нататък ще включа и отговори.

^
< (FAQ) >
v

в: Защо ни нападаш?
о: За да ви помогна да получите просветление.

в: Не е ли глупаво да нападаш и обиждаш хора, които не познаваш?
о: Да, глупаво е. Но много по-глупаво е да нападаш и обиждаш хора, които познаваш. Освен това просветлението е важно.

в: Ти да не си некъв хейтър, бе!?
о: Не съм. Но вярвам, че каквото си посадил, такова ще ти изгние.

в: Май си голем тарикат, а?
о: Не, просто съм по-умен от повечето хора, като заслугата за това съвсем не е моя.

в: А какъв е оня бухал?
о: Ти как мислиш?
_____
Край!

терпентин

Вчера се напих безпаметно с терпентин. Добрият Доркас ми взе всички ресурси, за да не съм правел глупости с тях. Каза, че ще ми ги върне... по-натам.

* * *

Внесох в управата предложение за добавяне на бележка в клановия профил:

"Ние не избиваме комплекси, избиваме само Спарти".

Предложението предизвика шум и веселие.

* * *

Най-накрая ме разобличиха за хакнатото описание на клана. Оправдах се с терпентина. Оправданието ми предизвика шум и веселие. Сега не искат да махнат хакнатото описание.

* * *

дуо-акаунт

Блокираха моя приятел Извънземното от Спарта. Моля, всички да пишат на МХ за освобождаването му - той е свестно момче, просто не е разбрал съвсем точно какво значи "Дуо-акаунт"

* * *

Втори ден никой още не е забелязал хакнатото описание на клана.

* * *

поизгубено начало

Хакнах описанието на клана.

* * *

Внесох в управата предложение за добавяне на бележка в клановия п...

(какво точно съм внесъл, не си спомням, остава изтрито заедно с първите няколко поста, когато не знаех, че има ограничение за обема на профила)