Живял някога един предател. Но не! Не бързайте да го съдите, той не бил лошо момче (само бил малко грозен, тъп, страхлив и... ммм... твърде нежен, но иначе бил много свестен).
Та не бързайте да го съдите, защото той бил готин (поне той си мислел така). И имал план. Искал да помогне на добрите пичове и затова подмолно се интегрирал в редиците на врага и приел своето прикритие.
Не можете да го съдите за лъжите, които казвал и за приятелите, които предавал, защото реално не го извършвал той, а такава била ролята, която играел. Такъв бил неговия герой (смрадлив, дребен, крадлив!... шшшш, спокойно, нали ти казах да не го съдиш).
Един ден го хванали. Поради глупава грешка. И неговото прикритие било нарушено. Той бързо потърсил закрила по програмата за защита на свидетелите. Но макар и заобиколен от големи велможи с криви ятагани, той не се чувствал съвсем спокоен. Съвестта му била чиста, но неговото измислено аз не успявало да изчезне напълно. Всеки ден и всеки час, той очаквал подло варварско нашествие. Да подпалят колибите му, да изколят добитъка му, да попикаят реколтата му, да очароват жените му (кое да очароват? шът бе! иде кулминацията - млък!).
Дните минавали, но варварите не идвали. Той не се успокоявал, но вече от програмата за защита малко го били позабравили... и тогава! ТЕ ДОШЛИ!
И му сторили всички онези ужасни неща, от които се опасявал, та дори и някои други, за които не се бил сетил.
След като си тръгнали, всичко било в пламъци, леш и урина.
Но ЧУДО! Той вече не се страхувал!!! Нищо по-лошо вече не можело да му се случи, най-ужасните му опасения вече били в миналото.
Той най-накрая бил
СВОБОДЕН!
Тук ние казваме Наздраве, вдигаме чаша и пием за свободата на предателите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар