сряда, 18 април 2012 г.

Сънят на мрака

- Кой си ти? Враг? - попита шаманът, гледайки към нещото притаено в сянката. Стига нещо с размерите на каруца да можеше да се таи.
- Не - отвърна дълбок, шепотлив глас. Стига ехото в тунел да можеше да шепне.
- Защо тогава рушиш къщите ни и тъпчеш полята ни? - запита шаманът и премести факлата в опит да освети сянката, но някак самата сянка също се премести, сякаш зад себе си и остана тъмна.
- Не ме позна, нали? - нотка на омраза се прокрадна, сякаш някой се опитваше да крещи и шепне едновременно.
Сянката се разгърна и от нея изпълзя едро зелено чудовище, с груба кожа, покрито с рога и шипове навсякъде, най-вече по местата където не беше редно да има рога и шипове. Имаше малки жълти очи и мощна опашка. Много нередна опашка.
- Погледни ме! - каза той и чудовището му отвърна с влажен и топъл поглед, като нещо нажежено, потопено в блато.
Беше силно. Беше смъртоносно. Беше зелено. Единият му крак бе заклещен в капана, който шаманът беше поставил.
То замахна с опашка и скочи напред, но се препъна във веригата и спря насред скока.
- Познах те - рече просто шаманът, отпусна факлата и жезъла си и се обърна с гръб към съществото...
- Вече нямаш нужда от нас? - запита той.
- Напротив - просъска то - имам огромна нужда от вас. Вие сте тези, които нямат нужда един от друг.
- Но ти си тук. Въпреки нас - каза шаманът - Върви си.
- Не мога! Капанът!
- Капанът не ти пречи. Той е само претекст да си тук. Какво искаш?
Последва мълчание.
- Убий ме - каза чудовището - Ти ме създаде. Ти ме убий.
Шаманът се изсмя:
- Това ли е всичко?
- УБИЙ МЕ!
Човекът си тръгна бавно, смеейки се. Зад гърба му чудовището ръмжеше.
- Аз - викаше то след фигурата в мрака - не съм враг. Аз съм ти, аз съм вас, аз съм Нас, аз съм Кланът!
- Не - отговори мракът.
И се събуди. В сравнително кофти настроение.

вторник, 3 април 2012 г.

Лепило

Над Начукия се сипеше ситна пролет. Лунната светлина осветяваше светлото и затъмняваше тъмното.
Долината до хълма бе притихнала заплашително.
В новата шатра миришеше на лепило за тапети. Огънят в средата запълваше миризмата с горещина.
В центъра на Квадратния Свят някой ровеше логовете и търсеше Истината.
Но Истината не беше в логовете. Тя беше в долината, в хълма, застрашително притихнал до нея, в света наоколо.
Чу се крясък на нощна птица. После ръмжене на нещо жълто. Слънцето докосна ръба на Квадратния Свят и го обля в шекер и щастие.
Но това не попречи някои да се събудят сърдити...

Добре дошли.