Над Начукия се сипеше ситна пролет. Лунната светлина осветяваше светлото и затъмняваше тъмното.
Долината до хълма бе притихнала заплашително.
В новата шатра миришеше на лепило за тапети. Огънят в средата запълваше миризмата с горещина.
В центъра на Квадратния Свят някой ровеше логовете и търсеше Истината.
Но Истината не беше в логовете. Тя беше в долината, в хълма, застрашително притихнал до нея, в света наоколо.
Чу се крясък на нощна птица. После ръмжене на нещо жълто. Слънцето докосна ръба на Квадратния Свят и го обля в шекер и щастие.
Но това не попречи някои да се събудят сърдити...
Добре дошли.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар