сряда, 18 април 2012 г.

Сънят на мрака

- Кой си ти? Враг? - попита шаманът, гледайки към нещото притаено в сянката. Стига нещо с размерите на каруца да можеше да се таи.
- Не - отвърна дълбок, шепотлив глас. Стига ехото в тунел да можеше да шепне.
- Защо тогава рушиш къщите ни и тъпчеш полята ни? - запита шаманът и премести факлата в опит да освети сянката, но някак самата сянка също се премести, сякаш зад себе си и остана тъмна.
- Не ме позна, нали? - нотка на омраза се прокрадна, сякаш някой се опитваше да крещи и шепне едновременно.
Сянката се разгърна и от нея изпълзя едро зелено чудовище, с груба кожа, покрито с рога и шипове навсякъде, най-вече по местата където не беше редно да има рога и шипове. Имаше малки жълти очи и мощна опашка. Много нередна опашка.
- Погледни ме! - каза той и чудовището му отвърна с влажен и топъл поглед, като нещо нажежено, потопено в блато.
Беше силно. Беше смъртоносно. Беше зелено. Единият му крак бе заклещен в капана, който шаманът беше поставил.
То замахна с опашка и скочи напред, но се препъна във веригата и спря насред скока.
- Познах те - рече просто шаманът, отпусна факлата и жезъла си и се обърна с гръб към съществото...
- Вече нямаш нужда от нас? - запита той.
- Напротив - просъска то - имам огромна нужда от вас. Вие сте тези, които нямат нужда един от друг.
- Но ти си тук. Въпреки нас - каза шаманът - Върви си.
- Не мога! Капанът!
- Капанът не ти пречи. Той е само претекст да си тук. Какво искаш?
Последва мълчание.
- Убий ме - каза чудовището - Ти ме създаде. Ти ме убий.
Шаманът се изсмя:
- Това ли е всичко?
- УБИЙ МЕ!
Човекът си тръгна бавно, смеейки се. Зад гърба му чудовището ръмжеше.
- Аз - викаше то след фигурата в мрака - не съм враг. Аз съм ти, аз съм вас, аз съм Нас, аз съм Кланът!
- Не - отговори мракът.
И се събуди. В сравнително кофти настроение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар