сряда, 30 септември 2009 г.

бабата 2: камъчето

- Бабо, бабо! А има ли нещо по-страшно от предателите? - попитало мъничето.
- Да, мойто дете, клановете от предатели - отвърнала старата тролка.
- Ииима ли такива? - попитало то, с разширени от ужас очи.
- Не, миличко - казала меко тя и го погалила по главичката - има само алчни лидери, които не държат на думата си. Хората им са добри и лоши, големи и малки, млади и стари, както и при нас, като цяло добри. И следват ръководителите си, дори и когато сгрешат, именно защото имат повече морал от тях.
- Но... те защо грешат? Нали затова са лидери, за да са най-умни, най-твърди, най-добри?
- Защото ги е страх. И ламтят за победа и слава. И понякога ги предпочитат пред приятелите си... и дори пред честта си.
Малкото тролче погледнало с тъжен поглед, но баба му се усмихнала отново и пак го погалила.
- Тогава ние, Варварите - казала тя - се покланяме на предците си и следваме техните заръки от предишните и по-предишни епохи. Да не се страхуваме от враговете си. Да не се страхуваме от приятелите си. Да не се страхуваме от страхливците и предателите (тук тя многозначително разбъркала казана, в който нещо вряло над огъня). Да им напомним, че тяхната победа ще бъде трудна и тежка, защото пътят им минава през нашата гора. Защото ще се борим до последното село, до последната нива, до последния склад. Защото всичките ни фаланги ще умрат в боя, преди те да видят пътя към победата. Защото ще трябва един по един да сринат всичките ни градове, докато има един Варварин жив на сървъра, докато има и едно малко тролче, което да се бори с тях.
Туй рекла тя. И му дала едно камъче.
То го прибрало и в този момент станало едно малко по-голямо тролче.
Тролче-Варварче!

петък, 25 септември 2009 г.

наздравица за предателите

Живял някога един предател. Но не! Не бързайте да го съдите, той не бил лошо момче (само бил малко грозен, тъп, страхлив и... ммм... твърде нежен, но иначе бил много свестен).
Та не бързайте да го съдите, защото той бил готин (поне той си мислел така). И имал план. Искал да помогне на добрите пичове и затова подмолно се интегрирал в редиците на врага и приел своето прикритие.
Не можете да го съдите за лъжите, които казвал и за приятелите, които предавал, защото реално не го извършвал той, а такава била ролята, която играел. Такъв бил неговия герой (смрадлив, дребен, крадлив!... шшшш, спокойно, нали ти казах да не го съдиш).
Един ден го хванали. Поради глупава грешка. И неговото прикритие било нарушено. Той бързо потърсил закрила по програмата за защита на свидетелите. Но макар и заобиколен от големи велможи с криви ятагани, той не се чувствал съвсем спокоен. Съвестта му била чиста, но неговото измислено аз не успявало да изчезне напълно. Всеки ден и всеки час, той очаквал подло варварско нашествие. Да подпалят колибите му, да изколят добитъка му, да попикаят реколтата му, да очароват жените му (кое да очароват? шът бе! иде кулминацията - млък!).
Дните минавали, но варварите не идвали. Той не се успокоявал, но вече от програмата за защита малко го били позабравили... и тогава! ТЕ ДОШЛИ!
И му сторили всички онези ужасни неща, от които се опасявал, та дори и някои други, за които не се бил сетил.
След като си тръгнали, всичко било в пламъци, леш и урина.
Но ЧУДО! Той вече не се страхувал!!! Нищо по-лошо вече не можело да му се случи, най-ужасните му опасения вече били в миналото.
Той най-накрая бил
СВОБОДЕН!

Тук ние казваме Наздраве, вдигаме чаша и пием за свободата на предателите.

вторник, 22 септември 2009 г.

independence day

Честит Ден на Независимостта!

Днес е светъл ден в историята на С3. Спарта декларираха своята независимост като най-накрая обявиха война на Варвари.
Крайно време беше някой да се сети! Супер сте!

четвъртък, 10 септември 2009 г.

един ден след девети

Косата ми расте.
А житото намалява.
Вчера си пуснах брада.
По случай празника.
И си боядисах хамбара червен.
Бухалите пак летят.
А някой някъде реже нещо с флекс.
И точно тогава...
...един герой се ражда.
Отново.