петък, 30 март 2012 г.

Отговорът на Бхурта

Варварският вожд беше огромен. Блестящи железни брони покриваха бедрата, раменете и предмишниците му. Рогат шлем увенчаваше главата му, от всеки процеп, на който, сякаш в порив да открият свободата, се промъкваха гъсти руси кичури брада. Очите му бяха с цвят на огън. Когато влезе в заседателната палатка, зае цялото пространство, от край до край.

Което беше странно, защото там вече имаше няколко други варварски вожда, всеки от които заемаше пространството от край до край. А едно време се бяха побирали съвсем добре.

Шаманът хвърли някакви сини кристали в котела над огъня и окачи над него връзка чирози.
Вдигна се пушек, навън удари мощна цупотевица (това е нещо като гръмотевица, но много по-драматично) и в палатката влезе Бхурта - непопулярният варварски бог на компромиса.
Той беше висок, кокалест, едноок и еднокрак, покрит с белези и гледащ недоверчиво. Варварските компромиси струваха доста скъпо.
- Ко стаа? - рече той и си дръпна чироз.

Един след друг те заговориха (всъщност беше един през друг, но тук барда на клана реши да поукраси записките, за да не се губи тържествеността на момента). Всеки изказа своето мнение, своите аргументи, своите идеи и проблемите, които според него бяха причина за сегашната ситуация.
Бхурта ги слушаше внимателно, без да ги прекъсва. Само накрая зададе един въпрос:
- Още чирузи има ли?

Прибра под проскубаната си овча шуба връзката сушени риби, която му подаде шамана, почеса си необръснатата буза и каза:
- Мноо сте прости. Вземете си по-голяма палатка.

След което се врътна и излезе. Чу се мощна цупотевица и последва дълга, не много ловка тишина...
Мина известно време така. Накрая някой пое дълбоко въздух и се престраши да наруши мълчанието с тих, пресекващ глас:
- ...от ония чирузи дали нещо остана?

Няма коментари:

Публикуване на коментар