Искам торта!
Така започна приказката. И никой не разбра защо намирането на търсеното се оказа толкова трудно. Бар след бар, кръчма след кръчма, механа след механа, те обикаляха, а торта нямаше никъде.
И нямаше как да има, защото варварските готвачи можеха да готвят само говеждо печено и едни неща, които гърмят след като бъдат изстреляни с катапулт, а търсещите се олюляваха все повече и повече след всеки претърсен обект.
Накрая някой запя.
Песента беше дива, неравноделна и ужасно дразнеща. Но всички мълчаха и чакаха. Най-близките приседнаха. Един готвач извади едро парче жилаво месо, започна да го реже на дебели резени и да раздава на съседите си.
В миг песента спря, шаманът погледна към небето и каза:
ХАХАХА!
след което добави съвсем тихичко (но въпреки това всички го чуха):
!знам къде има торта!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар