петък, 17 септември 2010 г.

Съдбата на Варварина

- ИскААш да узнААеш за сААдбата си? - попита го оракулката Шну.
- Да! - каза той и вирна гордо челото си - аз искам да знам каква ще бъде моята съдба!
- Хиии-хиихи! - закикоти се оракулката Шну и запя - кААманите пААдат! пААдат от нибьето.
кААманите пААдат! пААдат от нибьето. кААмък ти пААдна! във силцьеееетооооу!!

И големият воин си тръгнал сърдит.

- ИскААш да узнААеш за сААдбата си? - попита го оракулката Шну.
- Не - отговори той и се почеса по коляното.
- ААма мнооогу искААм да ти кААжъ! - настояваше тя.
- Само ша ми развалиш хубавото - каза той.
- Нямъ-нямъ! - закачливо му смигна тя и го пощипна по рамото.

И обикновеният воин си тръгнал щастлив (час по-късно).

- ИскААш да узнААеш за сААдбата си? - попита го оракулката Шну.
- Искам да узная твоята - каза той и в очите му имаше сини въглени.
- Мисля, че вече я знаеш - свали маската оракулката Шну и топлата светлина от огнището се разля по меките черти на лицето й.
- Искам да те чуя как я казваш.
- Да! - каза оракулката Шну и натисна бутона "приеми поканата".

И кланът на Варварите прие сААдбата си.

1 коментар:

  1. Сини езичета близнаха профил на нещо рошаво и зъбато, и се заковаха с мисълта за deja vu. А подир тях заиграха чудноватите сенки на Уибробия

    ОтговорИзтриване