вторник, 15 юни 2010 г.

Краят на света

- И тогава свършва календарът на натарите... след това няма нищо.
С това бабата завърши приказката си. Всички я гледаха втренчено, някои уплашено.
Току що бе казала как скоро, ама мнооого скоро най-вероятно светът ще свърши. Календарът на натарите беше изключително прецизен и точен. Всичко описано дотук в него се бе случило и то с голяма достоверност. Това, че след няколко седмици беше последното квадратче в него сигурно значеше нещо. Нещо, за което хората не смееха и да си помислят.
- И... какво ще стане след това? - попита едно малко тролче (друго малко тролче, онова вече беше пораснало).
- След това ли? - каза бабата, с онази усмивка, широка и знаеща, която само бабите я умеят, при това съвсем не всички - след това няма повече написана история. И най-вероятно... ще трябва да си я напишем сами.
- Ами ако... всичко свърши? - престраши се млада варварка, приседнала по турски в сянката извън лъчите на огъня - ако всичко изчезне? Нашият свят, всичко, което сме построили? Ние самите?

Бабата за момент се почуди, дали да не каже нещо много умно и абсолютно неразбираемо, както обикновено правеше в такива случаи, но накрая въздъхна, стана и изпъна снагата си, така че сянката й се отправи към края на осветения кръг и се сля с останалите вечерни сенки наоколо.
И заговори:
- След всяка нощ идва ден. И след всеки ден идва нощ. Колелото се върти и всичко се повтаря. Но на всяко ново завъртане по него е полепнал прах от предишното. Нощта превръща този прах в спомени и знания. В нещо продължаващо. Без нея той ще е само прах. Нощта е необходима за завъртането на колелото на времето, за смазването на оста му, за отсяването на важното от излишното, за това да могат новите хора да преминат през зората, в новия ден и да живеят по-добре от преди.
Живейте и се забавлявайте и не мислете за глупости! - отсече накрая тя, тупна полата си, обърна се и се стопи в мрака още преди праха от нея да е паднал на земята.

Няма коментари:

Публикуване на коментар