неделя, 31 януари 2010 г.

Любовният живот при тролите, или урок по практическа геология

Когато троловете се обичат, те се млатят с големи каменни чукове. Така "омекват" и се предразполагат за това, което следва. Когато тролка открие по нейния трол следи от чужд чук, тогава настава голям скандал... и се млатят с големи каменни чукове.
От една страна, изневерите никога не остават неразкрити и затова троловете не живеят с угризения, а от друга - горното подсказва, че любовта и омразата много си приличат.
Благодарение на тролската анатомия е разрешена една от най-големите загадки на природата - тази за жизнената енергия хри. Тя тече през всички живи организми и е пряко свързана с живота и душата. Хри се превежда като "златна светлина" и има само един начин да бъде наблюдавана. До сърцето на всеки трол има камък, който се държи по различен начин в зависимост от посоката, в която тече хри. Установено е, че когато тролът мрази, камъкът свети с мека зелена светлина. А когато обича, пак свети със същата светлина, но наобратно - свети навътре, вместо навън.
Така се доказва, че любовта и омразата се синтезират в един и същ орган и практически представляват една и съща енергия, която обаче тече в противоположни посоки.
Зеленият камък до сърцето на трола, чувствителен към златната светлина хри, бил наречен хризопрас.

събота, 23 януари 2010 г.

7 свещи - 8 демона

В стаята имаше 7 свещи. В стаята имаше 8 демона. В миг всички се спуснаха и си взеха по свещ. Един не успя. Превърнаха го в човек.

В стаята имаше 7 пера. В стаята имаше 8 ангела. И историята се повтори.

В стаята имаше 7 ябълки. В стаята имаше 8 човека. Двама бяха нови. Един от другите извади джобно ножче и попита:
- Белени или небелени?

вторник, 19 януари 2010 г.

Начукия

Над Начукия се сипеше ситен сняг. Погледнати отблизо снежинките приличаха на малки шурикенчета. Поне ако някой, който често за занимаваше с шурикени, решеше да ги погледне отблизо.
За щастие, повечето такива хора в момента спяха.
Някъде на изток свистеше фалшива атака с катапулт.
Часовият гледаше как изгрева се разлива като малинов сироп по накъсаните облаци.
Тук-там, сред разхвърляните палатки се забелязваха и по-яки, дървени конструкции.
Прелетя птица, чу се звън на тетива и закуската полетя надолу към лагера. "Храбрите варварски готвачи никога не спят" - помисли си часовият и огледа хоризонта и по-близките оазиси.
Хладният утринен въздух носеше обещание за интересен ден. Лъч светлина се прехвърли с лек подскок над хоризонта и докосна челото на часовия, спусна се по дървото, на което се бе облегнал и обля хълма под него.
Стражът се протегна и погледна към Начукия, която все още мирно се излежаваше долу в долината.
Още малко...

неделя, 10 януари 2010 г.

Нощ без атаки...

Нощ без атаки...
Цяла нощ.
Във варварския лагер се зачудихме какво им стана на тия и къде се сбутурлясаха.
След малко ни просветна, защото някой донесе бележка, забита на стрела, завързана с розова копринена панделка.

"Здравейте, Варвари и сбогом!
(отдолу с друг почерк)
и благодарим за рипките

Ние отиваме на едно по-хубаво място, където няма Варвари, няма ВМРО, нито някакви други хора, които да не искат да са в мир със нас. Щяло да има даже някакви, дето нямат нищо против ние да ги бием, а те не само нямало да се сърдят, но и щяли да крещят от удоволствие. Ето! Това са истински съюзници и приятели - а не като вас.
Там вече живеят много важни исторически хора и посланници на древни държави, с които винаги сме искали да се запознаем. Само ни казаха да внимаваме с Наполеон, че когато е в другото си състояние мята фигури за шах по хората и ги нарича с обидни имена. Винаги съм искал да се запозная с Наполеон!
Ааа... и никога да не закачаме Марк Антоний, когато стои до стената, с гръб към стаята, и рецитира стихове на Омир отзад напред.
Но ние сме Спарта! И смятаме да го закачим. Поне веднъж... или ще пратим някой от онези, дето обичат да ги бият.
МХ-то ще бъде напълно наш човек, който ще ни изпълнява всичките желания. Освен това е обещал да ни вари отвари за сила и да ни дава хапчета за смелост, които обаче не трябва да пропускаме да вземем нито един ден, защото иначе ще има обратен ефект.
И за всеки от нас ще има по един Артефакт на Глупака!
Пукнете се от яд!

Ваша Спарта"

Доркас обърна листа, на който бе написано това писмо и каза:
- Фалшиво е. Но все пак добре се посмяхме.

- Защо да е фалшиво? - попита едно малко гоблинче, за което ще говорим някой друг път.

- Защото е обща сметка от кръчма. А в Спарта всеки си поръчва, плаща и консумира поотделно.