вторник, 19 януари 2010 г.

Начукия

Над Начукия се сипеше ситен сняг. Погледнати отблизо снежинките приличаха на малки шурикенчета. Поне ако някой, който често за занимаваше с шурикени, решеше да ги погледне отблизо.
За щастие, повечето такива хора в момента спяха.
Някъде на изток свистеше фалшива атака с катапулт.
Часовият гледаше как изгрева се разлива като малинов сироп по накъсаните облаци.
Тук-там, сред разхвърляните палатки се забелязваха и по-яки, дървени конструкции.
Прелетя птица, чу се звън на тетива и закуската полетя надолу към лагера. "Храбрите варварски готвачи никога не спят" - помисли си часовият и огледа хоризонта и по-близките оазиси.
Хладният утринен въздух носеше обещание за интересен ден. Лъч светлина се прехвърли с лек подскок над хоризонта и докосна челото на часовия, спусна се по дървото, на което се бе облегнал и обля хълма под него.
Стражът се протегна и погледна към Начукия, която все още мирно се излежаваше долу в долината.
Още малко...

Няма коментари:

Публикуване на коментар