бабата 2: камъчето

- Бабо, бабо! А има ли нещо по-страшно от предателите? - попитало мъничето.
- Да, мойто дете, клановете от предатели - отвърнала старата тролка.
- Ииима ли такива? - попитало то, с разширени от ужас очи.
- Не, миличко - казала меко тя и го погалила по главичката - има само алчни лидери, които не държат на думата си. Хората им са добри и лоши, големи и малки, млади и стари, както и при нас, като цяло добри. И следват ръководителите си, дори и когато сгрешат, именно защото имат повече морал от тях.
- Но... те защо грешат? Нали затова са лидери, за да са най-умни, най-твърди, най-добри?
- Защото ги е страх. И ламтят за победа и слава. И понякога ги предпочитат пред приятелите си... и дори пред честта си.
Малкото тролче погледнало с тъжен поглед, но баба му се усмихнала отново и пак го погалила.
- Тогава ние, Варварите - казала тя - се покланяме на предците си и следваме техните заръки от предишните и по-предишни епохи. Да не се страхуваме от враговете си. Да не се страхуваме от приятелите си. Да не се страхуваме от страхливците и предателите (тук тя многозначително разбъркала казана, в който нещо вряло над огъня). Да им напомним, че тяхната победа ще бъде трудна и тежка, защото пътят им минава през нашата гора. Защото ще се борим до последното село, до последната нива, до последния склад. Защото всичките ни фаланги ще умрат в боя, преди те да видят пътя към победата. Защото ще трябва един по един да сринат всичките ни градове, докато има един Варварин жив на сървъра, докато има и едно малко тролче, което да се бори с тях.
Туй рекла тя. И му дала едно камъче.
То го прибрало и в този момент станало едно малко по-голямо тролче.
Тролче-Варварче!